Пролетното и есенното равноденствие като символи в психологическата астрология
През пролетта светлината започва да надделява над тъмнината, земята се пробужда и животът отново се устремява навън. През есента денят и нощта се изравняват за втори път, но посоката вече е различна. Природата постепенно оттегля енергията си от външния свят и я насочва към съхранението, узряването и подготовката за покой. Ако разглеждаме равноденствията единствено като астрономически явления, ще видим два момента, в които Слънцето пресича небесния екватор и денят и нощта са приблизително равни. Ако ги разгледаме през призмата на психологическата астрология, ще открием нещо повече. Две символични врати към различни състояния на психиката.
Пролетното равноденствие
може да бъде разбрано като образ на възникващото съзнание. Есенното равноденствие, от своя страна, може да се мисли като образ на осъзнаването, което идва след действието. Равноденствието е особено силен символ, защото съдържа парадокс. Денят и нощта са приблизително равни, но това равновесие не е неподвижно. То е преходно състояние, момент между две посоки. През пролетта равенството е част от движението към повече светлина. През есента то е част от движението към повече тъмнина. Едно и също външно явление следователно може да носи различен психологически смисъл в зависимост от мястото си в цикъла.
Това ни позволява да разгледаме равноденствието
не просто като символ на баланса, а като символ на баланса в движение. В човешката психика подобно равновесие рядко означава пълно отсъствие на конфликт. По-често то възниква, когато две противоположни тенденции получат възможност да бъдат видени и признати. Например желанието за независимост и нуждата от принадлежност, разумът и чувството, съзнателните намерения и несъзнаваните мотиви. стремежът към промяна и потребността от сигурност и т.н.
В аналитичната психология
противоположностите имат централно значение. Юнг разглежда психиката като динамична система, в която противоположни тенденции създават напрежение, а това напрежение може да породи ново психологическо съдържание. Равноденствието може да се превърне в символ на момент, в който човек започва да усеща необходимостта от ново отношение между своите противоположности. Не става дума непременно за хармония. Понякога става дума за болезнено осъзнаване, че досегашният начин, по който сме организирали живота си, вече не може да удържи всички части на нашата личност.
Пролетното равноденствие
като архетип на пробуждането и раждането на съзнанието
В астрологичната традиция то съвпада с навлизането на Слънцето в Овен – първия знак на зодиака. Овенът символизира началото, импулса, жизнената сила и движението от възможност към действие. Той е образ на онова, което още не е придобило завършена форма, но вече настоява да съществува. От психологическа гледна точка пролетта може да бъде разгледана като момент, в който нещо дълго подготвяно в несъзнаваното започва да търси израз в съзнателния живот. Понякога това е желание, което сме потискали. Друг път е решение, което сме отлагали, защото не сме били готови да понесем последствията му. Може да бъде и усещане, че старата ни идентичност е станала тясна, че начинът, по който сме живели досега, вече не съответства на вътрешната ни истина. Пролетта в този смисъл не е просто радост от новото. Тя е психологическият риск да станем автори на собственото си начало.
Овенът и раждането на индивидуалността
В аналитичната психология съзнанието не е цялата психика – мислите, намеренията, решенията и представата ни за това кои сме. Несъзнаваното съдържа онова, което все още не знаем за себе си, онова, което сме забравили, потиснали или никога не сме успели да интегрираме. То може да се проявява чрез сънища, фантазии, емоционални реакции, повтарящи се отношения и неочаквани импулси. В този контекст пролетният символизъм на Овена може да се свърже с възникването на ново съдържание в съзнанието.
Жизненият импулс и сянката на пролетта
Всеки архетипен образ има светла и тъмна страна. Психологическата зрялост изисква да разглеждаме и двете. В своята положителна символика пролетният импулс носи смелост, инициативност, спонтанност и способност за действие. Той ни помага да прекъснем инерцията и да напуснем психологическото бездействие. Неговата сянка може да се прояви като нетърпение, импулсивност, прекомерна самоувереност или отказ да признаем границите си.
Пролетта като символ на излизането от зимата на психиката
Зимата може да бъде метафора за периоди на оттегляне, загуба, неопределеност или вътрешна неподвижност. Не всяка такава фаза е патологична. Понякога тя е необходима, защото старата психична организация вече не работи, а новата все още не се е появила. Юнг многократно изследва символите на смъртта и прераждането в митове, религиозни представи, сънища и алхимични текстове. В неговата работа образът на смъртта невинаги обозначава физически край. В определени символични контексти той представя разпадането на стара форма, през което става възможна нова организация на психиката. Пролетта може да бъде прочетена именно през тази символика.
Есенното равноденствие – архетипът на узряването
Ако пролетта е свързана със започването, есента е свързана с последиците от започнатото. В астрологията есенното равноденствие съвпада с навлизането на Слънцето във Везни. Това е знакът, който традиционно се свързва с отношенията, равновесието, взаимността, справедливостта и способността да се съобразяваме с присъствието на Другия. Това е съществена символична разлика. Ако пролетното равноденствие символизира излизането на жизнената енергия навън, есенното може да бъде разгледано като момент на равносметка, в който човек започва да вижда структурата на живота, създадена от собствените му действия. Тук вече не е достатъчно да имаме желание. Необходимо е да разберем какво сме изградили с него.
От идентичността към отношението
Есенното равноденствие може да бъде символ на прехода от самоутвърждаването към осъзнаването на отношенията. В юнгиански смисъл срещата с Другия често е и среща със самите нас. Не защото другият човек е просто отражение на нашата психика, а защото отношенията могат да активират съдържания, които иначе остават незабелязани. Това включва и проекциите. Качества, желания и конфликти, които не разпознаваме в себе си, могат да бъдат приписани на други хора. Влюбваме се не само в действителния човек, а понякога и в образа, който сме изградили около него.
Отхвърляме в другия черта,
която не можем да приемем в себе си. Идеализираме някого, защото той въплъщава качества, които все още не сме развили съзнателно. Понякога жътвата ни показва, че сме постигнали желаното, но сме загубили нещо съществено по пътя. Друг път разбираме, че усилията ни не са дали очаквания резултат. А понякога откриваме, че сме вложили огромна енергия в изграждането на живот, който отговаря на представата на другите за нас, но не и на собствената ни вътрешна природа. В такъв момент есента не ни призовава просто да се откажем. Тя ни приканва да различим кое има смисъл да продължим да развиваме и кое трябва да бъде оставено зад нас. Зрелостта не е способността да задържим всичко, което сме създали. Тя е способността да разпознаем какво заслужава да остане част от живота ни.
Есенната сянка
Ако пролетната сянка е свързана с прекомерното самоутвърждаване, есенната може да се прояви като прекомерно приспособяване. Везните символизират отношенията и равновесието, но в психологически план стремежът към хармония може да се превърне в страх от конфронтация. Човек може да започне да измерва собствената си стойност през одобрението на другите. Той избягва да казва „не“, защото се страхува от отхвърляне. Премълчава неудовлетворението си, за да не наруши спокойствието. Прави компромиси, които постепенно го отдалечават от собствените му потребности. Полезно е да разгледаме собствената си позиция, несъзнаваните мотиви и начина, по който участваме в динамиката на отношенията. Тук есенният символизъм придобива дълбок смисъл. Равновесието не е баланс на всяка цена, а възможност да удържим истината за себе си и истината за другия, без да заличаваме нито едната.
Астропсихология с д-р Огняна Вълкова във Вайбър
