Здравейте, казвам се Огняна Вълкова и съм сертифициран астролог и психолог-консултант. В своята практика интегрирам научната перспектива на психологията с дълбоките символни пластове на астрологията. Тук споделям авторски анализи и прозрения. Те са насочени към изследване на несъзнаваните процеси, архетипните модели и откриването на автентичен смисъл в периодите на промяна и израстване.
Астро календар за декември 2026: Урания – символ на връзката между космическия ритъм и вътрешните ни търсения в края на годината.
Големият огнен тригон между Слънцето, Юпитер и Хирон символизира мощен потенциал за личностно израстване, възстановяване на вярата в себе си и трансформация чрез осъзнаване на собствената житейска история. Огънят е стихията на жизнеността, творчеството, вдъхновението и волята за живот. Когато тези три архетипа се свържат в хармонична конфигурация, се създава символика на човек, който може да открие своята сила именно чрез преживените изпитания.
Автопортрет с маски“, Джеймс Енсор (1899 г.) – визуална метафора за архетипа на Персоната, социалните роли и десети дом.
Между социалната идентичност и вътрешната същност Всеки човек живее едновременно в два свята. Единият е вътрешният свят, другият е светът на отношенията, социалните очаквания, правилата и ролите, чрез които участва в живота.
За да се движим между тези два свята, постепенно изграждаме определен начин на присъствие. Научаваме се как да говорим, как да се държим, какво да показваме и какво да запазваме за себе си. В различните ситуации заемаме различни позиции. Ставаме професионалисти, родители, партньори, приятели, лидери или хората, на които всички разчитат.
Тази способност да се адаптираме към социалната среда е необходима. Без нея общуването би било трудно, а съвместният живот почти невъзможен. Но понякога ролята, която първоначално ни помага да намерим мястото си в света, постепенно започва да определя начина, по който разбираме собствената си същност.
„Нарцис“, Караваджо (ок. 1597–1599 г.) – визуална метафора за сблъсъка със собствената Сянка.
Във всеки човек съществува една част, която той познава добре, и друга, към която трудно намира път. Едната изгражда представата му за самия себе си, oнова с което се идентифицира. Другата съдържа онова, което не разпознаваме като част от собствената си личност и приписваме на другите. Това са потиснатите, неосъзнати и тъмни аспекти на личността. Юнг го нарича Сянка.
Тя не е непременно разрушителна или неприемлива. Сянката включва всичко, което съзнателната ни идентичност отхвърля. Това могат да бъдат гневът, завистта, ревността, егоизмът, желанието за власт и т.н. Но могат да бъдат и скрити потенциали.
Астро календар за ноември 2026 г. с мотив от есенни кленови листа.
Новолунието в Скорпион носи символиката на вътрешното преобръщане, психологическото оголване и срещата с онова, което обикновено предпочитаме да държим скрито. Това е образ на ново начало, което не се ражда непременно от лекота и оптимизъм, а от осъзнаването, че нещо в досегашния ни начин на живот е изчерпало своя смисъл. Скорпионът е свързан с дълбоките привързаности, властта, доверието, загубата и способността да се възраждаме след криза. В неговата символика промяната започва там, където преставаме да се преструваме, че нищо не се е променило. На психологическо равнище това новолуние насочва вниманието към скритите мотиви зад нашите решения. Ревността, контролът, страхът от предателство или потребността да държим всичко под контрол могат да прикриват по-дълбока уязвимост. Понякога се вкопчваме в отношения, роли и представи за себе си не защото все още ни носят смисъл, а защото ни е страх от празнотата след тяхното приключване. Скорпионската енергия символично ни приканва да изследваме тези механизми, вместо да позволяваме на страха да определя избора ни.
Оберон и Титания в илюстрация от Артър Ракъм – символичен съюз на Слънцето и Луната по време на Лятното слънцестоене.
Две крайности на светлината, два пътя към вътрешното познание В годишния цикъл на природата има два особени момента, в които движението на светлината достига своите крайности. През лятото денят е най-дълъг, Слънцето достига най-високата си позиция на небето, а природата се разгръща с цялата си жизненост. През зимата денят е най-кратък, нощта достига своята максимална продължителност и външният свят изглежда потопен в неподвижност. И все пак именно след най-дългата нощ светлината започва отново да нараства.