Личната трансформация е процес на дълбока промяна. Старата структура на егото се разпада, за да направи път на една по-автентична версия на себе си. Тук изследваме как транзитите на Сатурн , Уран, Нептун и Плутон бележат тези важни житейски преходи. През призмата на астропсихологията разглеждаме всеки период на криза като момент за освобождаване от миналото и съзнателно съграждане на новото ни Аз.
„Нарцис“, Караваджо (ок. 1597–1599 г.) – визуална метафора за сблъсъка със собствената Сянка.
Във всеки човек съществува една част, която той познава добре, и друга, към която трудно намира път. Едната изгражда представата му за самия себе си, oнова с което се идентифицира. Другата съдържа онова, което не разпознаваме като част от собствената си личност и приписваме на другите. Това са потиснатите, неосъзнати и тъмни аспекти на личността. Юнг го нарича Сянка.
Тя не е непременно разрушителна или неприемлива. Сянката включва всичко, което съзнателната ни идентичност отхвърля. Това могат да бъдат гневът, завистта, ревността, егоизмът, желанието за власт и т.н. Но могат да бъдат и скрити потенциали.
Оберон и Титания в илюстрация от Артър Ракъм – символичен съюз на Слънцето и Луната по време на Лятното слънцестоене.
Две крайности на светлината, два пътя към вътрешното познание В годишния цикъл на природата има два особени момента, в които движението на светлината достига своите крайности. През лятото денят е най-дълъг, Слънцето достига най-високата си позиция на небето, а природата се разгръща с цялата си жизненост. През зимата денят е най-кратък, нощта достига своята максимална продължителност и външният свят изглежда потопен в неподвижност. И все пак именно след най-дългата нощ светлината започва отново да нараства.
„Пролет“ на Ботичели – визуален символ на психичното раждане и енергията на Овена при пролетното равноденствие в психологическата астрология.
През пролетта светлината започва да надделява над тъмнината, земята се пробужда и животът отново се устремява навън. През есента денят и нощта се изравняват за втори път, но посоката вече е различна. Природата постепенно оттегля енергията си от външния свят и я насочва към съхранението, узряването и подготовката за покой. Ако разглеждаме равноденствията единствено като астрономически явления, ще видим два момента, в които Слънцето пресича небесния екватор и денят и нощта са приблизително равни. Ако ги разгледаме през призмата на психологическата астрология, ще открием нещо повече. Две символични врати към различни състояния на психиката.
Птицата Феникс като символ на психологическото прераждане след преминаване през Via Combusta.
Лунните възли на Via Combusta – срещата със Сянката и психологическото прераждане В астропсихологията има позиции, които не описват просто събития, а разкриват начина, по който психиката се развива през целия живот. Една от най-дълбоките символични комбинации е разположението на Южния и Северния лунен възел на Via Combusta – „Изгорения път“ между 15° Везни и 15° Скорпион.
Данте навлиза в пречистващия огън – акварел от Уилям Блейк към „Божествена комедия“.
Via Combusta – пътят на вътрешното пречистване в астрологията Сред най-загадъчните и дискутирани участъци в зодиакалното колело се отличава една специфична зона, известна сред астролозите като Вия Комбуста която векове наред е будила уважение, страх и любопитство. „Изгореният път“ е пространството между 15° Везни и 15° Скорпион. Още средновековните астролози забелязват, че когато Луната или друга лична планета преминава през този сектор, събитията често придобиват по-интензивен, съдбовен и трансформиращ характер.