„Одисей“ от Джеймс Джойс: архетипи, индивидуация и лабиринтът на модерното съзнание
Сред множеството интерпретативни подходи към Одисей на Джеймс Джойс юнгианската психоаналитична перспектива предлага особено плодотворна възможност за разбиране на романа като символична карта на човешката психика. Макар литературната критика традиционно да е поставяла акцент върху фройдистките аспекти на творбата – сексуалността, потискането и несъзнаваните желания – редица изследователи от втората половина на XX век насочват вниманието към архетипната структура на романа и към неговото сходство с процеса, който Карл Густав Юнг нарича индивидуация. В този смисъл Одисей може да бъде разглеждан не просто като разказ за един ден от живота на Леополд Блум, а като модерна митологична драма, в която героите въплъщават фундаментални психични структури, а градът Дъблин се превръща в символичен образ на вътрешния свят. Романът представлява своеобразно пътуване през различните пластове на съзнанието и несъзнаваното, напомнящо както митологичното странстване на Омировия Одисей, така и психологическия път към цялостността на личността.
